* * *

Хайдушка сватба

Хей, хей, де се чуло и видяло
сред лято по Петровден,
по петровските мостове,
дебела слана да падне,
на гора листя изсуши
и на полето тревата,
и на момите цветята?...
Вълчан и Стоян двамата,
двамата баш байрактари,
те си из гора върлуват
с тяхната вярна дружина.
Сутринта, кат се съмнало,
Вълчан на Стоян думаше:
- Стояне ле, баш байрактарьо,
как ще от гора да излезем
дебела е слана паднала,
на гора листе изсъхнали?
Вълчан на Стоян думаше:
- Лесно ще от гора излезем,
не бой се, Стояне, не бой се.
Наред ги Стоян нареди,
та че ги Стоян изгледа.
- Кой носи лице моминско,
кой има снага булчинска -
нега за булка ще сторим,
така от гора ще излезем!
Та че ги Стоян нареди,
всички ги Стоян изгледа,
сам си се Стоян погледна -
той има снага булчинска
и има лице моминско.
Него за булка сторили,
а пук Вълчана за затя,
другите зълви и девери,
и още стари кумове,
кумове, още сватбари.
Пояс на було сторили,
кършели китки алени,
дрянови шила шилели,
та си булката кичели,
тъпани, гайди свирели.
Така от гора излезли,
в Солуна града отиват,
при Солунски паша отиват,
почнали хоро да играят
и още вино да черпят,
и ръка булка да люби...
Но този паша солунски,
той кат му вино даваха,
малко се той усъмни:
- Тези са ръце на мъжко,
не мязат ръце на булка...
Нали го Стоян усеща,
че се пашата усети,
бързо под було просегна,
та си сабята извади,
на паша глава отряза,
че я на сабя набоде
и си хорото водеше
в солунската чаршия
и си народа освободи.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010