* * *

Хайдушка сватба

Паднала слана есена,
есена слана, студена,
лятос през двете недели,
през горещите празници.
Ослани де що имало -
и на гората листето,
и на полето тревата,
сал едно дърво остало.
То да е дърво дафина,
то било дърво маслина.
Под него седят юнаци,
до седемдесет юнака,
до седемдесет и седем.
Радул и Стойко двамата,
с тяхна вярна дружина.
Радул на Стойка думаше:
- Стойко ле, верен другарю,
какво щеш, кардаш, да правим
по тези голи балкани,
по тези вити боази?
Стойко Радуле думаше:
- Радуле, верен другарю,
какъв щеш войводлък да караш,
ти се по-напред уплаши,
по-напред от момчетата?
Гледайте и разгледайте
на кого е бяло лицето,
на кого е тънка снагата,
на кого е женски погледа -
за булка ще го направим,
през Сливен града ще минем.
Ако ни сливненци запитат:
"Каква е таз работа,
каква е сватба без жени?",
вий на сливненци казвайте:
"От далек ни е булката,
през девет голи баира,
през девет вити боаза
не можем мъже да вървим,
дилки ли жени да минат..."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010