* * *

Хайдушка сватба

Прочули ми се, зачули,
много големи кярове
в тази пуста Добруджа,
Добруджа, милна Козлуджа.
Този ми Чолак Неделчо
събрал е много момчета,
момчета все неженени,
да нямат булки да плачат,
да нямат деца да жалят.
Не ги Неделчо заведе
в тая милна Добруджа,
най ги Неделчо заведе
във Сливенските балкани.
Ходили, хайдутували,
никакви кярове нямали.
Тръгнали голи и боси,
тръгнали гладни и жадни.
Момчета Неделчо думаха:
- Ой те тебе, Чолак Неделчо,
ходихме, хайдутувахме,
никакви кярове нямахме,
тръгнахме голи и боси.
Ние ще си вече ходиме,
по наш'те мили домове.
Неделчо момчета думаше:
- Толкоз сте ме слушали,
още ме малко послушайте
какво ще да ви кажа,
кого за булка да сторим,
във Сливен да го изпратим,
във Сливен при пашата,
от пашата помощ да иска.
Всички се вкупом провикнаха:
- Тебе за булка избираме,
при паша да отидеш,
от него помощ да искаш.
Неделчо булка направили
и при пашата отишъл
и на пашата продумал:
- Пашо ле, пашо сливенски,
ако не знаеш, да знаеш,
вчера ми беше сватбата.
Като от село тръгнахме
из пътя ни е срещнал
този ми Чолак Неделчо
с негова вярна дружина,
голям ни обир направи,
младоженека ми пропъди.
Аз при тебе дойдох,
от тебе помощ да искам.
Паша заптиета извика:
- Бързо дружина сберете
и във балкана идете,
и си Неделчо хванете,
при мене жив доведете.
Нали бе булка под було,
не можал да я познае,
та при булката седна
и започна да се шегува.
Неделчо було отхвърли
и си пашата улови.
- Пашо ле, пашо сливенски,
я давай, пашо, ключове,
отваряй тежки сандъци!
А на момчета викаше:
- Момчета, моя дружина,
вземайте кой колкото може,
тия са пари сюрмашки,
от вдовици са ги вземали,
от сираци са грабени.
Вземайте кой колкото може,
това са нашите кярове,
това е наш'та Добруджа.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010