* * *

Хайдушка сватба

Зачули ми се, прочули
много големи кярове
долу ми, долу в Добруджа;
Неделчо Чолак войвода
събира триста момчета
неженени, все сирачета -
да нямат майка да плачат,
да нямат булки да жалят.
Не ми ги Неделчо заведе
долу ми, долу в Добруджа,
най ми ги Неделчо заведе
в Сливенските балкани.
Ходили, хайдутували,
нийде кярове нямало.
Тръгнали голи и боси,
тръгнали гладни и жедни.
Момчета думат Неделчо:
- Ний тук кярове нямаме,
я хайде да си ходиме.
Неделчо дума момчета:
- Ний няма да си ходиме,
едного булка ще направиме,
в Сливен ще го изпратим
от паша пари да вземе.
Събирали, отбирали,
Неделчо булка направили.
Като Неделчо отиде,
отдалеч селям даваше,
от близо поклон правеше
и ми на пашата думаше:
- Пашо ле, пашо, чорбаджи,
вчера ми беше сватбата;
този ми Чолак Неделчо,
той ми сватбата присрещна
всички сватбари изтрепи,
само се ази отървах.
Дали е паша свободен,
той се с булка шегува,
посегна да я прегърне,
булката излязла по-яка,
че го е на земя свалила
и му на гърди седнала,
и на пашата думала:
- Пашо ле, пашо чорбаджи,
аз не съм булка под було,
а най съм Неделчо Чолак!
Я давай китка ключове
на горни и долни зандани,
отключвай злато и сребро!
Че ги пашата подаде,
отключи Неделчо зандани
и си момчета повика:
- Елате, мили момчета,
вземайте кой колкото може.
Това са нашите кярове,
това е нашата Добруджа!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010