* * *

Хайдушка сватба

Прочули ми се, разчули,
големи, тежки кярове
долу ми в долна Добруджа.
Чолак драгоман Неделчо
тръгна момчета да сбира,
момчета, се неженени,
да нямат майки да жалят,
да нямат жени да плачат.
Не ми ги Чолак заведе
долу ми в долна Добруджа,
най ги Неделчо заведе
у Сливенските балкани.
Седели малко, не много,
цели ми до три години,
голи и боси тръгнали,
жадни и гладни остали.
Момчета думат Неделчо:
- Чолак драгоман Неделчо,
ний не щем тука да седим,
искаме да отедем
по наш'те мили домове,
голи и боси тръгнахме,
жадни и гладни остахме.
Неделчо дума момчета:
- Сички се момчета сбирайте,
едного булка ще правим,
да го при паша изпратим
у Сливен града голяма.
Сички се момчета събрали,
Неделча булка правили,
че го при паша пратили.
Булка при паша отива
и си на паша изговори:
- Знаеш ли, пашо сливенска,
знаеш ли, или не знаеш,
вчера ми беше сватбата.
Този ми Чолак Неделчо,
сичкия път зарязал,
като през гора минахме,
сички сватбари избиха,
само се ази отървах,
че дойдох да се оплача.
Кат чу паша тез думи,
той си гавази събира
и си гавази думаше:
- Скоро в Балкана идете,
Чолак Неделча хванете.
Самин при булка остана,
че си той булка прегърна,
булката излязла по-яка.
Паша на земя повали,
остра си сабя извади
и си на паша изговори:
- Де гиди, пашо сливански,
туй не ти й булка хубава,
я най ти й Чолак Неделчо.
Я давай, пашо, я давай,
я давай китка ключове
на горни, долни конаци,
че имим добри юнаци.
Че си конаци отключи
и на мочета думаше:
- Сички момчета вземайте,
кой колкот' може да носи.
Ай туй са наш'те кярове,
ай туй е наш'та Добруджа.
На сюрмаси да помогнеме
и на наш'те клети майчици.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010