* * *

Хайдушка сватба

Тръгна Неделко да ходи
из тая златна Добруджа,
отбор юнаци събира,
войводи да ги направи.
Събрал ми Неделко, събрал,
отбор дружина набрал,
па я Неделко поведе
към Сливенските балкани.
Ходили и хайдутували
цели ми три години.
Тръгнали боси и голи
и на Неделко думали:
- Защо ни, Неделко, излъга,
та си домове оставихме
и нашите мили майки,
и нашите скъпи жени,
и нашите дребни дечица,
тръгнахме боси и голи...
Неделко се много натъжил,
облече дрехи момински,
запаса чифте пищове.
Стана Неделко, отиде
в Сливен града голема,
при сливенския паша.
И си на паша думаше:
- Пашо ле, пашо сливенска,
освободи ни Сливен града,
Сливен града голема.
Паша си мома погледна,
мома с китка закичена,
със сукман облечена
и със бела риза хубава.
После се с нея пошегува.
Мома си дрехи вдигнала,
чифте пищови извадила
и към паша насочила.
- Пашо ле, пашо сливенски,
я давай, пашо, я давай,
я давай чифте ключове,
от горни етажи и от долни.
Паша се ниско снизал
и си дал чифте ключове.
Неделко си мази отвори,
от горни етажи и от долни,
и на юнаци думаше:
- Зимайте, юнаци, зимайте,
кой каквото може
и си дома, юнаци, идете.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010