* * *

Хайдушка сватба

Прочули са се, зачули,
много големи кярове,
там долу в долна Добруджа,
Чолак драгоман Неделчо,
той ми момчета събира,
все отбор млади юнаци,
все отбор неженени,
да нямат майки да жалят,
да нямат бащи да тъжат.
Че ми Неделчо заведе
не долу в долна Добруджа,
а в Сливенските балкани.
Стояли и хайдутували -
цели ми девет години
нямали никакви кярища,
тръгнали голи и боси,
тръгнали гладни и жадни.
Момчета думат на Неделчо:
- Неделчо, Чолак войводо,
ние няма тука да стоим
на долове ще си вървим.
Неделчо дума на момчета:
- Я се при мене съберете,
някой булка ще направим
във Сливен ще го изпратим,
при Сливенския кадия,
кадия да ограби.
Неделчо булка избират,
че му е тънка снагата,
още му й женско лицето,
бързо го булка направят
и го във Сливен изпращат.
Неделчо при кадия отива
и на кадия говори:
- Кадийо ле, верен съдийо,
дошла съм да се оплача
от тоз Неделчо бабаит.
Всички полета заварди
сватбата ми пресрещна,
всички сватбари изтреби,
само аз жива останах.
Като чу кадия тези думи,
бързо заповед издаде,
на сливенските сеймени:
- Бързо в Балкана идете
и си Неделчо хванете
главата да му отрежа.
Булка при кадия остава,
като е кадия свободен,
на него му се поиска
с булка да се пошегува.
Присегна да я прегърне,
булката излезе по-яка.
Че бръкна булка под поли,
остра си сабя извади
и на Хаджия продума:
- Кадийо ле, бирник сливенски,
аз не съм булка под було,
най съм си Чолак Неделчо.
Я давай кадийо, я давай,
я давай китка ключове
на горни, долни одаи,
че имат отбор дружина,
парите да им заплатя.
Тогава Неделчо съобщи
на неговите момчета.
Момчета в Сливен пристигат,
Неделчо дума момчета:
- Вземайте, сега, вземайте,
кой колкото може да вземе,
че си в домове вървете.
Това е нашата Добруджа,
това са нашите кяровe.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010