* * *

Хайдушка сватба

Паднала слана есенна,
изгори гора зелена,
остана байряк на гора.
Смил на юнаци думаше:
- Момчета, вярна дружино,
как щем през поле да минем,
как щем байрякът да земем
от тая Витоша планина!?
Раде войводи думаше:
- Смиле ле, юнак войводо,
хайде да слезем в полето,
да разпнем бели чадъри,
дружина да прегледаме -
кой има лице моминско,
кой има коса до земя,
него невеста да сторим
и тежка сватба да вдигнем,
па през София да минем,
навръх Витоша да идем
и свилен байряк да вземем!...
Слезли са в поле широко,
разпели бели чадъри;
седнали под тях момците,
а Смил войвода прав стои...
На скопот им е паднало,
момците Смилу думаха:
- Смиле ле, юнак войводо,
ти имаш лице моминско,
ти имаш коса до земя,
тебе ще булка да сторим!
Смил се на пета завъртя,
бели си ръце подплесна
и високо си подскокна -
да го не мислят за мома!
Момите били разумни,
че са пак него отбрали.
Свирнали свирки, топани,
тежка са сватба вдигнали,
към София са тръгнали.
Излязло малко-голямо,
на сватба да си погледа;
излезли ми са старците,
на момци да се нагледат.
Смил на момците посмигна,
да хванат един големец.
Хванали ми са първият,
през Витошко го водили,
на Пиринско го завели.
Смил на старшина думаше:
- Я пиши писмо до буля,
да ни изпрати голям дар -
до триста пушки сливненски,
до триста сабли дамаски,
до десет меха ярцови,
пълни със жълти жълтици!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010