* * *

Хайдушка сватба

Паднала слана голема,
изгори гора зелена,
и на гората листето,
станале момци да си идат,
Мартин и Стойко, два брата,
Мартин на Стойка думаше:
- Байне ле Стойко, байне ле,
как щем Габрово да минем,
като ни знаят Габровци?
А Стойко си му думаше:
- Брате Мартине, Мартине,
и тук ли да те науча!
Аз имам лице ергенско,
ти имаш лице момино,
ти стани млада невяста
а ази младо ергенче,
голема сватба да вдигнем,
нам щат да бъдат сватове
нашата верна дружина,
и тъй да минем Габрово.
Вдигнале сватба голема -
кон до кон, кола до кола
червен ми байрек, препорец
на препорец кравайче,
под кравай кита кичена,
и през Габрово вървели.
Не ми ги познал в Габрово,
ни турчин, нити блъгарин;
познало ми ги, познало,
познало пусто циганче,
и при кадият отишло,
па на кадият думаше:
- Що стойш къде що мислиш,
що мислиш къде що гледаш?
Не ти е сватба голема,
ами са Мартин и Стойко.
Кадия прати потеря,
да си сватбата повърне.
Мартин на Стойка думаше:
- Байне ле Стойко, байне ле,
ние си сватба правихме,
а пастармичка немаме.
Я запри, байне, сватбата,
да купим, байне, пастрама.
Па си се назад повърна,
извади сабя френгия,
та си потеря посрещна;
изсече царски гавазе,
па при кадия отиде,
и на кадия думаше:
- Кадия, млад ефендия,
я давай жлъти жлътици,
да си нанижа герданче,
невяста без гердан не бива.
А кадия й думаше:
- Стойке ле, Стойке невясто,
земи ми тежко имане,
ала ми живот опрости!
Стойко кадия не слуша,
извади сабя френгия,
и му главата отряза.
И на кадия думаше:
- Сос турчин достлук не правя.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010