* * *

Хайдушка сватба

Зачули са се, прочули
много големи кярове,
там долу, в долна Добруджа.
Чолак Неделчо войвода,
той си момчета събира,
момчета млади юнаци,
момчета като вълчета,
момчета все неженени -
да нямат майки да жалят,
да нямат булки да плачат.
Чe ги Неделчо поведе,
не ги в Добруджа заведе,
най ги Неделчо заведе
във Сливенските балкани.
Той на момчете думаше:
- Момчета, млади юнаци,
момчета като вълчета,
сбирайте пръти и коли,
вити колиби извийте,
тука ще да летуваме
и още да зимуваме!
Момчета, млади юнаци,
момчета като вълчета
сбирали пръти и коли,
вити колиби извили.
Ходили, хайдутували,
цели ми до три години,
никак кярове нямали;
тръгнали голи и боси.
Момчета думат Неделчо:
- Неделчо Чолак войвода,
я хайде да си отидеме
по наш'те мили домове,
нази ни вече дотегна
да ходим голи и боси,
да ходим гладни и жадни!
Неделчо дума момчета:
- Момчета, млади юнаци,
момчета като вълчета,
я хайде да избереме
кой от нас най-хубав,
който му й бяло лицето,
комуто й тънка снагата,
комуто й руса косата -
него на булка ще сторим,
във Сливен ще го изпратим,
на паша да се оплаче;
опустели му балкани,
кога не мой пашата
Неделчо да си залови,
Неделчо баш хайдутина
със неговите юнаци!
Чe се събрали, отбрали -
Неделчо беше най-хубав,
нему му й бяло лицето,
нему е тънка снагата,
нему е руса косата.
Чe го във Сливен изпращат
на паша да се оплаче.
Като във Сливен пристига
и си при пашата отива
и на пашата думаше:
- Пашо ле, пашо сливенска,
опустели ти й балкани,
кога си не можеш, пашо ле
Неделча да си заловиш,
Неделча баш хайдутина
с неговите юнаци!
Ний бяхме сватба голяма,
нас ни Неделчо изпревари,
сичките наши избиха,
само си ази останах,
само аз - булка под було.
Сега съм тука подошла,
на тебе да се оплача.
Нали е паша свободна,
че се на паша поиска
с булката да се побори,
с булката да се пошегува;
че се с булка сбориха,
булката излезе по-яка.
Като си паша улавя
и я на земя ударя,
че бръкна булка под поли,
извади сабя френгия
и на пашата думаше:
- Пашо ле, пашо сливенска,
аз не съм булка под було,
ами съм Чолак Неделчо!
Я давай, пашо, я давай,
я давай китка ключове
от долни и горни конаци,
я казвай злато и сребро,
да вземат мойте юнаци!
Чe дава пашата, че дава,
че дава китка ключове
от горни и долни конаци,
и каза злато и сребро.
Неделчо Чолак войвода,
той на момчета подсвирна
и се изясно провикна:
- Момчета, млади юнаци,
момчете като вълчета,
вземайте пари, грабете,
вземайте злато и сребро
кой колкот' може да носи
и си по домове идете -
това е наш'та печалба,
това е наш'та Добруджа!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010