* * *

Хайдушка сватба

Ванало е зимни ветрове,
ветрове с бели снегове
във Солун града голяма.
Тамо са хванал Стейко войвода
със осамдесе млади юнаци,
все с засукани мустаци,
юнаци с черни калпаци.
Тия са чудом чудева,
какво ли, що ли да сторят,
от Солун да си излезат.
Стайко войвода думаше
на Вълка байрактарина:
- Вълко льо, баш байрактарин,
разви, Вълко, байраците,
нареди на колело юнаците,
всички в лицето погледни,
чието мяза момино,
ще го прикриим за булка,
тежка щем сватба да дигнем
Със банди, със гарнетите,
от Солун да излеземе.
Разви Вълко байраците,
нареди Вълко юнаците,
всички в лицето погледнал,
ничие лице не меса,
не меса да е момино.
Тогавай Вълко прикрива,
прикрива Стайко войвода
за млада булка да бъде.
Дигнали са тежка сватба,
никой не си ги познава.
Най-подир дошло арапче,
познало Стайко войвода
и на валия обади:
- Тва не е сватба кат сватба,
тва ми е Стайко войвода
със осамдесе юнаци!
Валия дигна потера,
потера черни арапи,
Стайка войвода настигна
във това поле Солунско.
Стайко юнацим думаше:
- Лягайте всички на земи,
бре, открийте силен огън,
среща черните арапи.
Били се цали три дене,
всички арапе избили,
само едно останало.
Десно му око извадили,
лява му ръка отрязали,
проводили го валию:
"Ку си прувадя валия,
юнаци да си прувадя..."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010