* * *

Хайдушка сватба

Прочули се, зачули,
много големи кярове
долу ми долу в Добруджа.
Събира Чолак Неделчо
се отбор млади момчета,
да нямат жени и деца,
да нямат майки и бащи,
да нямат мили роднини.
Че ги Неделчо поведе,
че ги заведе Неделчо
в Сливенските балкани.
Стояли, що са стояли,
тръгнали голи и боси,
тръгнали гладни и жадни.
Момчета думат Неделчо:
- Неделчо Чолак войвода,
не щем ни тука да стоим,
искаме да си отидем,
на нашите мили домове,
при нашите мили родини.
Неделчо дума момчета:
- Слушайте какво ще кажа.
Утре деня е Великден,
едного булка ще сторим,
при паша да го заведем,
пашата да си оберем,
па тогас да си отидем.
Избрали са ми, избрали,
Чолак Неделча избрали,
че го на булка направили
и го при паша пратили.
Булка при паша отиде
и си на паша думаше:
- Пашо ле, пашо сливенски,
я слушай, пашо, да кажа.
Ази съм, пашо, при тебе,
вчера ми беше сватбата.
Дошла съм да се отлача,
от този Неделчо Чолака,
всички сватбари избиха,
само се ази отървах.
Дошла съм, пашо, при тебе.
Като зачу паша тези думи,
събира верни гавази,
че ги в Балкана изпрати,
Чолак Неделча да хванат,
да не го колят, ни бесят
при него жив да го заведат.
Булка при паша остана.
Нали е паша свободен,
на него му се доиска
с булка да се шегува.
Булката излезе по-яка,
паша на земя повали
и си на паша думаше:
- Пашо ле, пашо сливенски,
тук не е булка под було,
тука е Чолак Неделчо.
Я давай, пашо, я давай,
я давай китка ключове,
от горни долни конаци,
че имам верни момчета!
(...)
- Вземайте пари, имане,
кой колкото може да носи,
това са наш'те керове,
това е наша Добруджа.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010