* * *

Хайдушка смърт. (2. Хайдутин, набит на кол.)

Йоване, луда полуда,
Стояне, млад аджамийо!
На два та друма вардиа,
на трекьо та хванаа;
черни ти върви отвиа,
бели ти ръце вързаа,
та па та съде водиа,
дору та не заведоа
у попо Торевченино.
Попо си има две моми,
трекьа Грудана невеста.
Две моми двори метеа,
Грудана млеко буаше.
Стоян Грудани думаше:
- Како, Грудано невесто,
зълви ли ти са две моми?
- Зълви, не зълви, Стояне,
що требва тебе, та питаш?
- Да речеш на по-младата:
ризата да ми йопере
като нойната забратка;
димиите да ми накорди
като нойнийо вълненик;
перчино да ми разреши
като нойните сколуфе.
Стоян си това изрече -
йете джалате, че идат,
жив го на колец побиа.
Кога се на кол въртеше,
Стоян се виком провикна:
- Толико село големо,
половин мойа роднина!
Нема ли негде жив човек
водица да ми подаде,
макар с една лъжичка,
дано са с душа раздела!
Петкана вода носеше,
в чехъл му вода подаде,
та са с душа раздели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.07.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010