* * *

Хайдушка смърт. (2. Хайдутин, набит на кол.)

Стоене, мари Стоене!
Завардили са Стояна -
на два го друма вардили,
на трети го друм хванали.
Ни са го били, карали,
черни му връви срязали,
бели му ръце вързали,
бели му ръце наопъки.
Па подкарали Стоян
през тая равна Ромъния,
през широкото Загоре.
Нийде му конак не нашли,
у попови го завели.
Попът имаше две моми
и трета й млада невяста.
Момите шетат повънка,
невяста - ту вън, ту вътре.
Стоян невести думаше:
- Невясто млада, хубава,
жа ти се, мари, помоля,
на ти жълтица и друга,
та ми придумай, невясто,
твоята зълва, малката,
малката, кадън Тодора,
при мене да пренощува,
ризата да ми опере,
ризата и чорапите,
че ми се канят, невясто,
индрилийските гавази,
канят се да ме уловят,
жив на кол да ме набият;
кога ме на кол набият,
ризата да се белей,
ризата и чорапите,
перчемът да се ветрей!
Още си Стоян тва дума,
дума го, не издума го,
рече го, не изрече го,
те са Стоян хванали.
Не са го били, карали,
жив са го на кол набили!
Стоян от кол викаше:
- Бре варай, Боже, до Бога,
толкова село голямо,
повече мои роднини,
повече мои и мамини,
как няма нийде жив чиляк,
водица да ми подаде,
колко със една лъжица!
Зачу невяста попова:
от гердан пара отряза,
от дюкян бърде купила,
от чешма й вода наляла,
па я Стояну занесе,
та я Стояну подаде.
Стоян водата пиеше -
вода се по кол разлива.
Стоян невести думаше:
- Невясто, снаха попова,
попова, Попниколова,
видиш ли поле широко,
и в поле дърво високо,
и под дървото кладенче,
и при кладенче бял камик,
а под камик - имане? -
Взимай, невясто, имане,
взимай, невясто, йоставяй,
йоставяй да дружината,
да ме дружина не кълне,
да ме не кълне, проваля:
"Да се провали млад Стоян!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.07.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010