* * *

Хайдушка смърт. (2. Хайдутин, набит на кол.)

Вчера е Стоян преминал
през царювите друмове,
царюви, господарюви,
сюрек говеда прекарал.
Напред е вървят два юнци,
два юнци, до два ешове.
Стоян отзади вървеше,
със тънка свирка свиреше,
като свиреше думаше:
- Оле ле варе, два юнци,
два юнци, до два ешове,
от път са не отбивайте,
на пътя има две ниви,
две ниви, две златокласи
и двете ми са царюви,
царюви господарюви.
Два юнци това не чули,
ами се от път отбили,
па са две ниви завлекли,
две ниви, две златокласи.
Из дума в дума чуло са,
чула са дума до царя,
до царя, до господаря.
Царя пропусна улаци,
и на улаци думаше:
- Скоро вървете, улаци,
да си Стояна найдете,
па го жив на кол набийте! -
Улаци това сториле,
щом са Стояна стигнале,
жив са го на кол набиле.
Стоян са от кол провикна:
- Толкова село голямо,
ка няма нейде жив чиляк
водица да ми подаде,
водица макар с лъжица! -
Никой си Стояна не чул,
най си го чула майка му,
та му водица подала,
водица, та па с лъжица,
Стоян са с душа раздели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.07.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010