* * *

Хайдушка смърт. (2. Хайдутин, набит на кол.)

Дима са беда бедили,
бедили и уловили.
Назад му ръце вързали,
напред го с коня карали.
Димо си турци думаше:
- Вий, турци, вий, друга вяра,
карайте, където ме карате.
През Шипка не минавайте,
че имам либе на Шипка,
че тя ще да ме познае,
право при мене ще дойде.
Те турци клети, проклети,
карали Дима, карали,
през средата на Шипка минали.
Шипченки хора играят,
момците камък мятаха.
Всред хоро кол побили,
Димо на кола набили,
Димо от мъка продума:
- Тъй ли си нямам някого,
водица да ми донесе,
водица, колкот лъжица?
Отде го зачу либето,
Руска ми, росна росица,
откъсна пара от гердан,
че купи стомна от дюкян,
че наля стомна от бунар
и я на Дима занесе.
Димо си вода пиеше,
вода се по кол оливаше
и му кахъри омиваше.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.07.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010