* * *

Хайдушка смърт. (2. Хайдутин, набит на кол.)

Пил Богдан вино червено
на дюген, на капалия,
на войводово коляно.
Войвода дума Богдану:
- Богдане, ярамиино,
Богдане, кеседжиино,
пий вино, не си допивай;
еж гозба, не си доядай,
приказвай, не се изказвай -
сега са турски години,
младичък ще те изневерят,
на кръста на кол набият.
Доде войвода издума,
чемшир се порти отбиха,
отбиха и отвориха;
че са Богдан уловили,
опък му ръце вързали,
на кръста на кол набиха.
Богдан от кола викаше:
- Боже ле, Боже миличък!
Немам ли нийде никого,
не от майка, не от помайчима,
не от баща, не побащима,
не от сестра, не посестрима,
не от братец, не побратима?
Нийде го никой не зачу,
Руска го мома зачула,
Богдану вода подаде;
Богдан си вода пиеше,
водата по кол течеше;
Богдан на Руска думаше:
- Руске ле, мома хубава,
не гледай, Руске, водата,
най-гледай, Руске, гората:
сред гора - поле широко,
сред поле - круша висока,
под круша - плоча голяма,
под плоча - казан жълтици.
Вземай, Руске, що вземаш,
за мойта майка да оставиш.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.07.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010