* * *

Хайдушка смърт. (2. Хайдутин, набит на кол.)

Стоян се беда бедили,
бедили и укривили,
жив са го на кол набили.
Стоян от кола викаше:
- Бре Боже, бре мили Боже,
няма ли от нейде някого
водица да ми даде,
водица колкото в лъжица.
Да си устата разкисна,
да си сърцето разхладя.
Де го зачула, бре, Руска,
Руска ми, русо момиче.
Събу си Руска жълт чехъл
наля го свода студена
и на Стояна я занесе.
- Нати Стояне водица,
водица колкото в лъжица,
да си устата разкиснеш.
Стоян вода не гледа
най гледа Руска хубава.
Стоян на Руска думаше:
- Виждаш ли, Руско, виждаш ли,
виждаш ли поле широко,
сред поле дърво високо.
Под дърво има имане
имане девет казана.
Иди го, Руске, от рови
и го у ваз занеси.
За цял живот ме запомни!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.07.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010