* * *

Хайдушка смърт. (2. Хайдутин, набит на кол.)

Стоян дружина продума:
- Дружина вярна, сговорна,
като седите, ядете,
ядете и още пиете,
на сърцето пада ли ви,
на лицето избива ли ви?
Я си ям, кардаш, ем пия,
ми то ми на сърце пада,
ми то ми на лице избива -
аз имам братец Николчо,
ся стават девет години,
как той в тъмницата ся запрян (2)
зарад нищо и никакво -
за една ми китка сминовна...
Днеска й десета година,
тий ще от тъмница да го извождат,
жив жа го на кол набиват!
Че го на кола набили.
Николчо от кол продума:
- Бре, Боже, бре, мили Боже,
нямам ли баща и майка,
ни брат, ни сестра,
да ми водица подадат,
да си езика наквася,
сърцето да си разладя!
Де го й зачула сестра му,
името й беше Енчица,
тя се хубаво премени,
премени, още уреди,
че отиде на голям пазар,
купила й стомна зелена,
наляла й вода студена,
че при Николчо отиде,
та че му стомна подаде.
Дигна Николчо да пие -
вода си кола изтича...
Енчица долу погледа
и си сълзи порони.
Николчо дума Енчици:
- Не плачи, сестро, не тъжи,
я иди, сестро, я иди
на нашто горното лозе,
там има дърво крушово,
под дървото казани,
казани, пълни с имане;
ти да ги, сестро, извадиш -
мене да поменуваш!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.07.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010