* * *

Хайдушка смърт. (2. Хайдутин, набит на кол.)

'Ко ми се горе чернее,
горе ми в там по Стамбула,
али е черни гарвани,
ели е тъмни облаци?
Не било черни гарвани,
не било тъмни облаци,
най било, Боже, най било,
дур седемдесе юнака,
дур седемдесе и седем,
всичките на кол набити,
всичките надолу гледаха.
Стоян млада войвода
той си надолу не гледа,
най се изясно провикна:
- Бре Боже, бре мили Боже,
нямам ли нигде някого -
не майка, ни помайчина,
не баща, не побащима,
не първо либе някъде
водица да ми подаде.
Де го е Руска зачула,
Руска му й любовницата,
Руска му й севдалията.
Станала й рано в неделя,
обзела й стомна зелена,
наляла вода студена,
че при Стояна отиде
и му водица подаде.
Стоян си изпи водата
и си на Руска думаше:
- Виждаш ли, Руске, виждаш ли,
виждаш ли поле широко,
сред поле дърво високо,
до дърво студен кладенец,
до кладенеца й камъни,
под камъните - казани,
четири, либе, казани,
казани, либе, с алтъни.
Иди ги, Руске, извади,
халал да ти са от мене
и от седемдесе юнака.
Хубаво да ни направиш
третини и деветини,
година и половина.
Руска Стояну думаше:
- Либе Стояне, Стояне,
на сърци жа те жалея,
ала на лице не можа,
че мойта й майка мащеха,
тя жа ме рано събуди
да се хубаво пременя
се със весели премени.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.07.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010