* * *

Хайдушка смърт. (2. Хайдутин, набит на кол.)

Димо са беда бедили,
Димо ле, луда гидийо,
назад му ръце вързали,
напред го с конче карали.
Димо на турци думаше:
- Ой турци, ой друговерци,
карайте Дима, де щете,
във Шипка не го карайте,
че имам либе във Шипка.
Пустите турци проклети,
карали Димо де щели
и във Шипка го закарали.
Сред село на хорището
Шипчанки хоро играят.
Димово либе прехитро,
то си на хоро играеше.
Като си Димо видяло,
та се от хоро пуснало
и си при Димо отиде.
Димо на либе продума:
- Водица, либе, водица!...
То се назад повърна,
не взела вода студена,
свалила дрехи момински,
облякла дрехи юнашки,
отвзела пушка бойлия
и остра сабя френгия,
на турци глава отряза
и си Димо освободи.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.07.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010