* * *

Хайдушка смърт. (2. Хайдутин, набит на кол.)

Димо са беда бедили,
Димо льо, луда гидийо!
Отзад му ръце вързали,
напреж го с конче караха.
Конче му пети застъпя,
пети му кърви течаха.
Димо на турци думаше:
- Ой турци, вий друга вяра,
карайте Дима де щете,
във Шипка не го карайте,
че имам любе във Шипка.
Нали са турци проклети,
карали Дима де щели,
във Шипка го закарали.
Сред село хоро играе,
сред хоро кола забили,
Димо на кола сложили.
Димо се от кол извика:
- Ей, гиди любе, пак любе,
къде си, любе, да дойдеш,
водица да ми донесеш,
устата да си разквася,
сърцето да си разхладя!
Отде го зачу любето,
бърже се пусна от хоро,
отряза пера от гердан,
че купи стомна шарена
и я със вода напълни
и га на Димо занесе.
Димо си вода пиеше,
вода се по кол сливаше.
На Димо душа излезе.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.07.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010