* * *

Хайдушка смърт. (2. Хайдутин, набит на кол.)

Стояну беда бедили,
бедили и го кривили,
на два го друма вардили,
на третия го хванали
и го в тъмница хвърлили.
Стоян се вива, превива,
и се на Бога молеше:
- Боже ле, вишни, високи,
нямам си нийде никого,
я майка, я помайчима,
я баща, я побащима,
я сестра, я посестрима.
Дано ме, Боже, съжалят,
дано ми водица подадат,
дано ми душа излезе.
Отде ми го зачу Руска,
Руска ми Попниколова,
грабна ми бели медници.
Стоян из прозорци погледна -
Руска из пътя вървеше,
студена вода носеше:
- Подай ми, Руске, водица,
да си болката угася.
Руска Стояну думаше:
- Стояне, наши комшийо,
аз нямам медна кепчица,
да ти водица аз подам.
Стоян на Руска думаше:
- Руске ле, наша комшийке,
изуй си желто чехълче,
с чехълче вода ще дадеш.
Руска му вода подаде
с нейното желто чехълче;
Стоян си вода пиеше,
вода по земя течеше,
Стояну душа излезе.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.07.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010