* * *

Хайдушка смърт. (2. Хайдутин, набит на кол.)

Пил Богдан вино червено
на дюкян, на капалия,
на войводово коляно.
Войвод Богдана думаше:
- Богдане ярабиино,
Богдане касапчиино,
яж агне, не си доядай,
пий, вино не си допивай,
приказвай, не се изприказвай,
сега са турски времена.
Ще те турците зачуят,
зачуят, ще те убият.
Докат войвода издума,
чимшир се порти отвори,
двора с турци напълни -
те си Богдана хванаха,
опък му ръце вързаха,
през кръста на кол набиха.
Богадан от кола викаше:
- Боже ле, Боже миличък,
нямам ли нийде никого,
водица да ми подаде,
устата си да разквася?
Нийде го никой не зачу,
най го зачува таз Руска,
таз Руска мома хубава.
Пипнала стомна писана,
Богдану вода подала.
Богдан си вода пиеше,
водата по голо течеше,
Богдан на Руска думаше:
- Руске ле, мома хубава,
не гледай, Руске, водата,
най гледай, Руске, полето,
сред поле крушка кичеста,
под крушка - казан жълтици,
иди ги, Руске, извади!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.07.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010