* * *

Хайдушка смърт. (2. Хайдутин, набит на кол.)

Стоян мама си думаше:
- Какво се отдолу зачерня?
Ще отида, мамо, да видя,
дали са черни угари,
дали са черни гарвани,
или са мъгли дебели.
- Тук стой, синко, не ходи!
Нито са черни угари,
нито са черни гарвани,
нито са мъгли дебели.
Най ми е Петър хайдутин
със седемдесет юнака.
Те са го, майко, уловили
и в угари заключили.
Сам са Петър оставили,
на два са го кола набили,
два кола, два черни глога,
жив да се Петър превива.
Колкото се вива, превива,
толкова се Петър провиква:
- Нямам ли майка майчица,
нямам ли сестра посестрима,
водица да ми подадат,
да си устата посквася,
че ми устата изгоря?!
Де го сестра му зачула,
грабнала стомна зелена,
наляла вода студена
и на батко си думаше:
- Батко ле, батко Петре ле,
защо си толкова наказан?
Петър сестра си думаше:
- Аз съм го заслужил!...
Колко съм живи запалил,
колко съм майки разплакал.
Ред дойде, сестро, до мене
и моята майка да плаче.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2012
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012