* * *

Хайдушка смърт. (2. Хайдутин, набит на кол.)

Стоян мами си думаше:
- Я излез, мамо, да видиш,
какво се, мамо, затъмня,
затъмня и се зачерня,
отдолу, откъм нивите.
Дали ми й черни гарвани,
дали ми й черни угари,
или ми й мъгли дебели?
Мама Стоене думаше:
- Тук седи синко, не ходи,
то не е черни гарвани,
нито е мъгли дебели,
нито е черни угари,
а най е Петър хайдутин
със седемдесет юнака.
Те са ги, майка, изклали,
всичките в угарта изклани,
нали ми й Петър байрактар,
на хайдутите главатар,
те са го него заболи
на два кола, два черни глога,
жив да се Петър превива.
Колкот се вие, превива,
по се надолу набива.
Петър се изясно провикна:
- Нямам ли нийде никого,
ни майка, ни помайчима,
ни баща, ни побащима,
а мила сестра Петрия,
водица да ми подаде,
устата да си наквася,
че ми устата изгоряха
за капка водица студена!
Де го й сестра му зачула,
сестра му Пена Петрия,
грабнала й стомна зелена,
наляла вода студена,
и си при Петра отива.
Тя му я в уста налива,
вода се из мисца излива.
Тогаз сестра му продума:
- Петре ле, братче по-малък,
какво си толкоз виновен,
че си, братко, набоден
на два кола да се превиваш,
колкот се виваш, превиваш,
по се надолу набиваш!
- Не плачи, сестро, за мене,
не плачи, още не жали,
много съм майки разплакал,
много невести почернил
и много къщи запалил.
Ред доде, сестро, ред доде
за мойта майка да плаче,
да плаче, нивга да не млъкне.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.07.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010