* * *

Хайдушка смърт. (2. Хайдутин, набит на кол.)

Що ми се белей там, черней
долу ми в росно ливаде,
дали е, мамо, дали е,
дали е патки, лебеди,
или е черно угари?
Марийка мамо думаше:
- Не било, мамо, не било,
не било патки, лебеди,
нито пък черно угари,
най било, мамо, най било,
най било триста юнака,
на триста кола набити,
всеки надолу с главата,
Стоян на Божа правдина,
Стоян нагоре с главата.
Стоян се изясно провикна:
- Нема ли човек за мене,
водица да ми подаде,
колкото с една лъжица?
Де го й зачула Янчица,
тя при Стояна отиде;
Стоян на Янка думаше:
- Промий си, Янке, чехъла,
да ми водица подадеш
колкото с една лъжица!
Янка Стояна послуша,
доде си промий чехъла,
Стоян се с душа раздели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.07.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010