* * *

Хайдушка смърт. (2. Хайдутин, набит на кол.)

Малинко, добра девойко!
Останала е Малинка
от маленко сираченце.
Та кой Малинка изгледа?
Уйки са я изгледали,
учинаи прикисали.
Кога беше на Великден,
момите хоро играха;
всички са моми излягли -
пременени, наредени,
все сос тенко ленено,
все сос голо коприна.
И Малинка е излягла,
пременена, наредена
все сос тенко ленено,
все сос голо коприна,
зелена сукна до земня,
китни цалуфе до пояс.
Кметове редом седеха,
кметици деца държеха,
невести ръка целиват
и за Малинка думаха:
- Та кой Малинка изгледа,
та кой Малинка прекиса?
Уйке са я изгледали,
учинаи прикисали.
Та кой Малинка заиска?
Никола я е заискал,
Никола, хайдук Никола.
Да заседнем Малинка на порти,
да фатим хайдук Никола!
Заседяха Малинки на порти,
та хванаха хайдук Никола,
на ченгел го са ударили.
От ченгел вода потерал:
- Стари жени, майки да сте,
млади моми, сестри да сте,
подайте ми студна вода,
да разтопя кипра уста,
да разладя рудо гърло!
Никой не му вода даде.
Малинка, добра девойка,
от гердан пара скапала,
от дукян бардак купила,
от извор вода наляла,
на Никола е подала,
да разтопи кипра уста.
Тогай Никола продумал:
- Малинко, добра девойко,
погледни поле широко,
сред поле дърво високо,
под дървото е бел камен.
Да го изкараш, Малинко,
под камено е имане!
Да го изкараш, Малинко,
до жив живот да се храниш!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.07.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010