|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушка смърт. (2. Хайдутин, набит на кол.)
Какво се черно чернее,
пустото поле Софянско -
дали ми й черно угари,
или ми е впряг биволи?
не било черно угари,
нито било впряг биволи,
най било триста юнака,
триста ми души излезли.
Петърчо горко сираче
на кол се вива, превива,
вещим тихом се провиква:
- Ах гиди, поле Софянско,
няма ли нейде някого,
да ми водица подаде,
да ми душица излезе!
Де го зачула Марийка,
Марийка горко сираче,
грабнала стомна писана,
че му водица подаде.
Петърчо дума Марийки:
- Марийке, мома хубава,
да идеш, идеш, Марийке,
на нашта нива голяма,
нивата под могилата -
там има дърво високо,
под дърво студен кладенец.
Обърни плоча голяма,
под плоча тежко имане,
ти го, Марийке, прибери.
Риш, Шуменско; трапезна (СИБ 2, № 875 - "От благодарност
тежко имане й подарява").
============================= © Електронно издателство LiterNet, 23.07.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
|