* * *

Хайдушка смърт. (2. Хайдутин, набит на кол.)

Седнал ми беше Богданчо
да яде, Богдан, да пие
на дюген къпалия,
на войводовото коляно.
Войвода Богдана думаше:
- Богдане, кесапчиино,
яж агне, не си доядай,
пий вино, не си допивай,
ще те турците зачуят,
млад-зелен ще те погубят.
Додет си издума войвода
чимшир са порти забили,
забили ем са отворили,
че им са двора напълни
с турци билюк-башии.
Тия са Богдана уловили,
опък му ръце вързали,
на кръст го на кол набили.
Богдан от кола викаше:
- Боже ле, Боже миличък,
нямам ли от нийде никого,
ни от майка, ни от помайчима,
ни от сестра, нито от сестрина
водица да ми подадът,
да ми устните изквасят.
Де го зачула, зачула
негова сестра най-малка,
най-малка сестра, бе Руска.
Лапнала пъстра стомничка
и му водица подала.
Богдан на Руска думаше:
- Руске ле, сестро най-малка,
най-малка и най-шеговита,
дано ти Господ помогне,
когото искаш да вземеш.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.07.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010