* * *

Хайдушка смърт. (2. Хайдутин, набит на кол.)

Стоене, луда гидийо!
Баш беззаконна бекрийо!
На два те друма вардихме,
на третия те хванахме,
опък ти ръце вързахме,
и те, Стоене, карахме
към Русенското белило,
към Русенския камен мост;
момите платна белеха,
невести ризи перяха,
мъжете риба ловяха;
ний те на кола набихме.
Като Стояна видяха,
все се белило разбяга;
едно момиче остана
и него Руска зовяха.
Стоян на Руска думаше:
- Руске ле, русо момиче,
я ми дай, Руске, водица,
със твойта десна ръчица!
Руска Стояну думаше:
- Байно ле, бачо Стоене!
С какво се вода подава,
като си нямам стомничка?
Чакай да ида до дома,
да взема стомна гангалка,
да ти дам, банке, водица.
Стоян на Руска думаше:
- Руске ле, русо момиче,
колко си, Руске, глупава!
Изуй си, Руске, чехъла,
че ми водица нагреби.
Стоян водица пиеше,
вода по кола течеше.
Руска Стояну думаше:
- Байно ле, бачо Стоене!
Като си пиеш водата,
вода си кола течеше,
че пада ли ти на сърце?
Стоян на Руска думаше:
- Руске ле, русо момиче!
Не гледай, Руске, водата,
най гледай поле широко,
сред поле дърво високо,
под дърво бистър кладенец,
на кладенец бял камък,
под камък, Руске, бял медник,
медника пълен с имане.
Размесом са жълти жълтици.
Иди ги, Руске, извади,
носи ги, поменувай ме.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.07.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010