* * *

Хайдушка смърт. (2. Хайдутин, набит на кол.)

Турци Стояна гонили,
на два го пъти гонили,
на третия го хванали,
черни му върви развили,
назад му ръце вързали.
Карали, де го карали,
през Шипка го прекарали.
Стоян се турци молеше:
- Вий, турци, вий, друга вера,
карайте, де ме карайте,
през Шипка не ме карайте.
Аз имам либе в Шипка -
Руска ми, русо момиче,
то ще за мене да плаче.
Турци Стояна не слушат,
карали, де го карали,
през село Шипка минали -
шипненски тесни сокаци.
Сред село хоро играе,
сред село кола побили,
Стоян на кола набили.
Стоян от кола викаше:
- Тъй ли си нямам някого,
ни от майка, ни от помайчима;
ни от братец, ни от побратима,
водица да ми отдаде!
От де го зачу Руска му,
Руска му, русо момиче,
откъсна пара от гердан,
че купи стомна от дюкян,
че наля вода студена
и я на Стоян подаде.
Стоян водица пиеше,
вода се по кол сливаше.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2012
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012