* * *

Хайдушка смърт. (2. Хайдутин, набит на кол.)

Гора се, мамо, развива
и хайдути се събират,
и Стоян иска да иде
на хайдушката сберия.
Мама Стояна не пуща:
- Седи си, синко, не ходи,
хайдушко не е за много,
нето е, синко, за малко.
Стоян мама си не слуша,
ами си стана, отиде
на хайдушката сберия.
Мина се мало, не много,
мина се три дни и три нощи,
майци му хабер пратили -
Стояна беда бедили,
бедили и уловили,
жив го на кола набили.
Стоян от кола викаше:
- Бре, варе, варе до Бога
й до мойта стара майчица!
Няма ли нейде някого,
майчина рода, бащина,
водица да ми подаде!
Отде го зачу гъркинче,
от гердан пара откъсна,
че на пазара отиде,
че купи, мари, две стомни,
първата наля с ракия,
втората наля с отрова;
първата дигна себе си,
втората даде Стояну:
- На, пий, Стояне, водица!
Като я Стоян повдигна,
водица да се напие,
веднъж вдигна, дваж извика:
- Прощавай, мамо, прощавай,
че аз те, мамо, не слушах!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.07.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010