* * *

Хайдушка смърт. (2. Хайдутин, набит на кол.)

Малинке ле, добра дево=,
Малинке ле, добра девойко,
останала я Малинка,
от маленинко сираче,
от мало, дур до голямо.
Та кой Малинка изгледа?
Учове я са изгледали,
учините я наприкьосали.
Кога е било на Великден,
на Великден, на добър ден,
всички моми пременени,
коя е бяло й цървено,
коя е синьо, зелено.
Малинка, добра девойка,
бурунджук тенка кошуля,
зелено сукно до земя,
па по-арна от врет моми,
ама ми люби Никола,
Никола, хайдут Никола.
Селяне наред седеа,
един друг отговаряа:
- Селяне, мори, кметове,
гледайте мома Малинка,
немаме мома кат нея,
ама ми люби Никола.
А да заседнем Никола,
да го хванем, да го вържем,
на негови равни двори,
на нейни мали порти,
на ченгель да го туриме,
от ченгель лябиц да гърци,
лябиц и вода студена.
Кой ки се наем наеме
да му подаде водица,
водица, мори, и лябиц?
Наела се мома Малинка,
от чумбер аспра скинала,
от Дунав вода наляла
и при Никола отиде,
и му подаде водица.
Никола Малинка думаше:
- Малинке, мила девойко,
погледни поле широко,
на поле дърво високо,
под дърво камен становитен,
под камене има имане,
да идеш, да го извадиш,
да се храниш до жив живот.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2012
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012