* * *

Хайдушка смърт. (2. Хайдутин, набит на кол.)

Малинке ле, добра дево=,
Малинке, добра девойко,
останала е Малинка
от малиненко сираче,
от мало, та до голямо.
Та кой Малинка изгледа,
вуйки я са изгледали,
очинили, наприкьосали.
Кога било на Великден,
на Великден, на добър ден,
всички моми пременени -
коя бяло и цървено,
коя синьо и зелено.
Малинка, добра девойка,
борунджук тенка кошуля,
зелена сукман до земя.
Селяне наред седяа,
йадин друг се сгуйваряа:
- Гледайте мома Малинка,
немамя мома кат нея,
ама ми люби Никола,
Никола, хайдут Никола.
Та па тия сговорея:
- Ат да засяднем Никола,
да го хванем, да го вързем,
на ченгел да го туримя,
от ченгел вода да пие.
Никой се наем не нае,
нае се мома Малинка.
Тя му водица, подаде,
я Никола й говори:
- Малинке, добра девойко,
погледни поле широко,
на поле дърво високо,
под дърво камен становит,
под камена е имане.
Да идеш, да го извадиш,
да се храниш до жив живот.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2012
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012