* * *

Хайдушка смърт. (2. Хайдутин, набит на кол.)

Снощи са Ненчо измами,
Ненчо льо, млада войвода,
измами, та са похвали
на странджалийска механа
пред странджалийски гавази,
че ми е Ненчо хайдутин,
на хайдутите войвода.
Па ми са Ненча хванали,
нъдзад му ръце вързали,
жив са го на кол побили,
през сряд го село пренели.
Ненчо от колът викаше:
- Толкова село голямо,
няма ли в село жив човек
водица да ми донесе,
водица, макар капчица?
Никой см Ненча не зачу,
зачу го снаха попова,
попова, Попниколова,
отряза пара от гердан,
от дюкян стовна купила,
от чешма й вода наляла,
на Ненча вода занела.
Ненчо невяста думаше:
- Невясто, снахо попова,
видиш ли поле широко,
сред поле дърво високо
и под дървото кладенец,
до кладенеца бял камък
и под камъкът имане -
зимай, що зимаш, невясто,
и за дружина оставяй,
да ма дружина не кълне,
не кълне още проваля.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.07.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010