* * *

Хайдушка смърт. (2. Хайдутин, набит на кол.)

Турци Стоян подгониха,
на два го пътя вардиха,
на третия го хванаха
между дълбоките клисури.
Опък му ръце вързаха
и го през село водеха,
през села, през Ибричево,
покрай ибриченските дюкяни,
покрай ибриченските белянки,
дето моми платно белеха,
пък булки ризи перяха.
Там си Стояна поспряха
и го на кол побиха.
Като си Стояна видяха,
всички се разбягаха,
само е Руска останала.
Стоян на Руска думаше
- Руске ле, русо момиче,
я ми дай, Руске, водица,
устата да си разквася,
сърцето да си разхладя.
Руска Стояну думаше:
- Байно льо, бачо Стояне,
със какво вода да ти дам,
мама ми скрила котлите,
буля ми счупи стомните.
Руска е хитра и разумна,
че си чехли събула,
събула и ги измила,
студена вода наляла,
на батка си вода подаде.
Стоян си вода пиеше -
вода му по кола течеше.
Руска Стояна гледаше,
как тече вода по кола,
Стоян на Руска думаше:
- Руске ле, русо момиче,
не гледай долу, нагоре,
ка тече вода по кола,
най гледай батка си в очите.
Да станеш, Руске, да идеш
между големите канари,
там има, Руске, бял камък,
с червен кръст отгоре,
под камък до три казана,
първият бели бешлици,
в другия жълти жълтици,
третия кара грошове.
Да идеш, да ги извадиш,
на сюрмашта да ги раздадеш,
да споменува Стоян хайдутина.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.07.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010