* * *

Хайдушка смърт. (2. Хайдутин, набит на кол.)

Турци Стояна бедили,
бедили и го хванали,
напред го с коне карали.
Стоян на турци думаше:
- Карати да ме карати,
през Шипка не прекарвайте,
аз имам либе в Шипка,
то ше ме види и познай.
Туий турци, туий друговерци,
през Шипка го прекарали.
Сред село хоро играйши,
тия турци тия друговерци,
сред село кола забили,
Стоян на кола забили.
Стоян си вика от кола:
- Бре Боже бре мили Боже,
нямам ли нийде никого,
водица да ми подаде?
Де зачу Добра таз дума,
Стоянова любовница,
та са от хоро пуснала,
откъсна пара от гердан,
че купи стомна шарена,
че със студена я вода напълни,
и на Стоян подаде
че сръбна ми Стоян глътна,
и клета му душа излезе.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.07.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010