|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушка смърт. (2. Хайдутин, набит на кол.)
Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Ела се, мама, остави,
от това пусто хайдутство,
не ходи, синко, хайдутин!
Нали те, синко, пречакват,
цариградските хаени
и дренополските сеймени,
те ще те, синко, уловят,
на дрянов кол ще те набият.
Купи си бели волове,
бащини ниви да ореш,
да ореш, синко, да сееш.
Стоян мама си думаше:
- Мале ле, стара мале ле,
и таз година ще ида
за булка пари да донеса.
Че стана Стоян, отиде
във туй ми пусто хайдушко.
Нали Стояна вардиха,
вардиха и уловиха
цариградските хаени
и дренополски сеймени,
опак му ръце вързаха,
накръст го на кол набиха.
Стоян се на кол въртеше,
кат пиле Стоян пищеше.
Руска отдолу идеше;
Стоян на Руска думаше:
- Подай ми, Руске, водица
със твойта дясна ръчица!
Руска му вода подаде,
Стоян вода кат пиеше,
вода по кола течеше.
Стоян на Руска думаше:
- У село кат си отидеш,
на кладенчето да шевнеш,
до кладенчето камъче,
камъчето да подигнеш,
имането ми да вземеш.
Давай го, Руске, харчи го
и мене да поменуваш!
Осенец, Разградско; сватбена - трапезна (СбНУ 61, № 307 - "Стоян
хайдутин, набит на кол, открива на Руска скрито имане - 1"); хаени, мн. ч.
от аян - областен управител в Османската империя.
============================= © Електронно издателство LiterNet, 23.07.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
|