* * *

Хайдушка смърт. (2. Хайдутин, набит на кол.)

Димо си беда бедили,
бедили и на кол набили,
сред село Шипка хоро се вие,
сред хорото кола набили
шипченки хоро играят.
Димо се ясно провикна:
- Боже ле, мили Боже ле
нямам си нийде никого,
водица да ми донесе,
устата да си разквася.
Отде го зачу либето,
то се от хорото пусна,
откъсна от гердан пара
и купи нова стомничка.
Напълни я с вода студена
и я на Димо подаде.
Димо си вода пиеше,
вода си по коса изливаше.
Димово либе, Димо запита:
- Либе ле, Димо либе ле
какво си Димо сторил,
че те либе наказаха.
Димо на либе проговаря:
- За една китка босилек
тая на пътя намерих,
три дни от коне тъпкана,
а турците ме обвиниха,
че съм я от мома откраднал
тая китка босилек.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.07.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010