* * *

Хайдушка смърт. (2. Хайдутин, набит на кол.)

Малинке, ле, добра дево =,
Малинке, ле, добра девойко.
Останала е Малинка,
от маленинко сираче,
от мало, дур до голямо.
Та кой Малинка изгледа?
Вуйци е са изгледали,
вуйнини й наприхьосали.
Кога било на Великден,
всички моми преминени,
коя бяло и цървено,
коя синьо и зелено.
Малинка, добра девойка,
бурунжук тенка кушуля,
зелена сукма до земя.
Немаме мома кат нея,
ама ми люби Никола,
Никола, хайдут Никола.
Ай да заседнем Никола
на негови мали порти,
на негови равни двори.
Да го хванем, да го вържем,
на ченгел да го туриме,
от ченгел хлебец да тера,
хлебец и вода студена.
Кой ке се наем наеме
да му подаде водица?
Нае се мома Малинка,
от чумбер распер скинала,
от дюкян бърдак купила,
от Дунав вода наляла,
на Никола вели, говори:
- На ти, Никола, водица
да разквасиш пуста уста,
пуста уста муйлясала.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2012
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012