* * *

Хайдушка смърт. (2. Хайдутин, набит на кол.)

Стоян були си думаше:
- Бульо ма, братовице ма,
ти имаш, буле, ти имаш,
ти имаш дор три калини.
Да речеш, бульо, да речеш
на най-малката калина,
ризата да ми опере,
перчема да ми начеши,
крътните да ми нареди.
Буля му дума Стоени:
- Стоене, бре, драгинко Стоене,
защо ти й риза опрана,
защо ти й перчем начесан
и защо са ти крътми редени?
Снощи съм чула, зачула
от пустите турци, черкези,
търсят те да те уловят,
уловят, да те убият
и на кол да те набият,
сред село на мегданчето.
Стоян буля си думаше:
- Бульо ма, братовице ма,
кога ма, буле, убият
и на кол да ма набият,
сред село на мегданчето,
ризата ще се белее,
перчема ще се ветрее,
крътмите ще се лъщеят.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.07.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010