* * *

Хайдушка смърт. (2. Хайдутин, набит на кол.)

Украде Тодор, украде
Стояну мали волове, (2)
Йовану брези биволи, (2)
та ги закара, откара
на голем града София, (2)
па ги оценил и продал,
па седе кръчма да пие. (2)
По ньега стиже потера,
живога су га хванале, (2)
на колъц су га наболи.
Тодор си викна, провикна (2):
- Боже ле, мили Божице,
пуста София голема,
половин моя роднина,
па никой нема да дойде,
водица да ми подаде.
Дочу га сестра Тодора,
купила бърде за пара,
налила вода на геран,
па му водица подала -
водица на из колъц слазила.
Тодор си викна, провикна:
- Знаеш ли, сестро, знаеш ли,
бащини старе ливадье,
и у ливадье грамадье,
и у грамадье кладенец,
и у кладенец бел камик,
и под камика иманье,
и броено, и неброено,
и мерено, и немерено,
повече без мер турано?

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.07.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010