|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушка смърт. (2. Хайдутин, набит на кол.)
Стояна на друм вардеха,
на два го друма вардеха,
на третия го хванаха,
назад му ръце вързаха
и го нагоре прибраха
към Русенския камен мост,
към Русенската белянка.
Русенки платна белеха,
като си Стояна видяха,
всичките се разбягаха,
само мома Руска остана -
много й биле платната,
нали й майка мащеха,
не смеела да ги остави.
Стоян на Руска думаше:
- Руске ле, русо момиче,
гребни водица, подай ми,
със твоя, Руске, злат чехъл!
Руска му вода подаде;
Стоян на Руска думаше:
- Руске ле, русо момиче,
като си, Руске, заминем,
тоз камък, Руске, да вдигнеш,
под него има имане,
имане, Руске, да вземеш!
Маноя, Дряновско (СбНУ 61, № 310 - "Стоян хайдутин, заловен,
открива на Руска скрито имане"); Русенския камен мост - срвн. клишето Росенския
камен мост. Отсъства фрагмента за побиването на кол, вер. "спестен"
в съвременното битие на песента по морални и естетически съображения (бел. съст.,
Т.М.).
============================= © Електронно издателство LiterNet, 23.07.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
|