* * *

Хайдушка смърт. (2. Хайдутин, набит на кол.)

Слънцето не е огряло,
славейче не е пропяло,
в село сеймени дойдоха,
дойдоха, двор изпълниха
и си Стояна хванаха.
Назад му ръки вързаха,
напред го коня караха.
Стоян сеймени думаше:
- Сеймени клети, проклети,
карайте, де ме карате,
водете, де ме водете,
през Шипка не минавайте,
през Шипка село голямо,
че имам любе във Шипка,
ще види, ще ме познае,
познае, ще ми се смее!
Сеймени клети, проклети,
карали, де го карали,
през среде Шипка минали,
през Шипка, през сред хорото.
Край хорото се спрели,
край хорото кола забили,
жив Стоян на кол набили.
Стоян от кола викаше:
- Бре Боже, бре мили Боже,
нямам ли нейде някого,
я майка, я помайчима,
я сестра, я посестрима,
водица да ми донесе,
устата да си разквася!
Отде го зачу любе му,
откъна пара от гердан,
купила стомна от дюкян,
наляла вода от бунар
и га на Стоян подаде:
- Бре, на ти, любе, водица
устата да си разквасиш,
сърцето да си разладиш!
Стоян си вода пиеше,
вода се по кол слияше,
черни си кърви мияше.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.07.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010