|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушка смърт. (2. Хайдутин, набит на кол.)
Какво ми се, мамо, чернее
там долу, мамо, край Троян,
край Троянските могили,
дали са черни кервани?
Не било черни кервани,
най било трима юнака,
и тримата на кол набити.
Двамата, мамо, изгнили,
изгнили, мамо, окапали,
третия, мамо, не гние,
не гние, нито окапва.
Той се от кол провиква:
- Няма ли нейде никого,
да иде, мамо, да извика,
че ме е майка проклела,
дето съм хайдутин станал -
да ми месата не гният,
не гният и не окапват.
Мойте двама другари
изгниха и окапаха,
а пък аз още не гния,
не гния и не окапвам.
Кубрат (Архив КБЛ-ВТУ); променена.
============================= © Електронно издателство LiterNet, 23.07.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
|