* * *

Хайдушка смърт. (2. Хайдутин, набит на кол.)

Мама Стояну думаше:
- Синко Стоене, Стоене!
Я стига ходи, синко ле,
по тая гора зелена,
по тая вода студена,
по тая сянка дебела,
че ми е веке сосало,
сосало и пресосало,
кървави ризи да пера,
търговски глави да крия,
да крия, да ги копая.
Стоян се мами разсърди,
та си далече забягнал
по връх, по Стара планина.
Девет го годин мама не разбра,
кога десета подкара,
тогаз го мама разбрала,
че си Стояна хванали.
Назад му ръце вързали,
под кон му крака ковали,
та го закарват, закарват
в Търново града голяма,
там му главата узеле,
та я на кол налазнали.
Глава му скача и вика:
- Нема ли нейде някого,
някого, пуста роднина,
водица да ми донесе,
устата да си разблажа,
толкова да се не мъча?
Нийде го никой не зачу,
най го зачула, зачула
близка комшийка девойка,
тя узе две стомни шарени,
та си на вода отиде,
Стояну вода подаде.
Стоян девойки думаше:
- Мома девойко, девойко!
Аз немам нийде никого,
язе си имам сал тебе;
видиш ли тепе джуглинка,
джуглинка бели камъне?
Там имам тежко имане,
имане, старо коване,
да идеш, да го извадиш,
има да си се поминеш,
от века дор до амина.
Кога имане извадиш,
да ме жалееш, жалееш,
жалееш и поменуваш
до деветнайсет години,
тогава да се ожениш.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.07.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010