* * *

Хайдушка смърт. (2. Хайдутин, набит на кол.)

Стоян си Руска залиби
от малки дору големи,
тъкмо ми девет години.
А че я Стоян намрази,
намрази, та я нагрози,
че ходи Руска кирлива,
кирлива, непребелена,
рошава, незабрадена.
Стоян хайдутин ще върви,
Руска го люто кълнеше:
- Да даде Господ, Стоене,
Стоене, да те уловят,
на колове да те набият!
Че си Стоян замина,
че даде Господ, помогна,
че си Стояна хванаха
и го на колове набиха
с негови верни другари.
Всичките гледат надолу,
а Стоян гледа нагоре
и се на Бога молеше:
- Няма ли, Боже, няма ли
във пътя човек да мине,
водица да ми подаде,
устата да си разквася,
дано ми душа излезе!
Отде го й Руска зачула,
грабнала й стомни шарени,
напълни вода студена,
право при Стоян отиде
и му водица подаде.
Стоян вода пиеше,
кръвта по кола течеше,
Руска си кръвта гледаше.
Стоян на Руска думаше:
- Не гледай кръвта по кола,
най гледай мене в очите
какво ще да ти продумам!
Погледни поле широко,
сред поле дърво високо,
под дърво плоча голяма,
там има казан със пари,
да идеш да ги извадиш,
Руске ле, да се ожениш!
Тез думи като издума
и се от душа отдели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.07.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010