* * *

Хайдушка смърт. (2. Хайдутин, набит на кол.)

Откраднал Тодор, откраднал,
чичовите си волове, (2)
кръстникови лиси биволи,
че ги на балкан закара,
закара да ги продава.
Таман ги Тодор пазари,
хиляда и петстотини,
чичо му, още кръстник му
тежка потеря вдигнали,
та си Тодора хванали,
хванали, та го вързали,
бели му ръце назаде,
тежки букаи на нозе,
ситен му синджир на шия,
бело белегче на ръце.
Та са Тодора повели
къде железни колове -
жив го на кола набиа.
Тодор от кола викаше:
- Боже ле, мили Боже ле,
немам ли нийде никого
да ми водица подаде,
водица колко лъжица?
От град гъркинка зачула,
от шия пара скъсала,
от дюкян стомна купила,
та му водица занела.
Тодор си вода пиеше,
по кол се вода сливаше,
дълбоки изби копаше.
От балкан ми слигая,
студна си вода зимая.
Най-наподире отиде
една ми млада невеста,
със две ми були слигаше;
Тодор от кола викаше:
- Невесто, млада невесто,
я дай си една на мене,
и аз една да взема!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.07.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010