* * *

Хайдушка смърт. (2. Хайдутин, набит на кол.)

Що ми са, мале, чернее,
край нашто село Куюджук,
на сваковите могили,
дали е черни гарвани,
или са черни малачки?
Не било, холам, гарвани,
нито ми черни малачки,
а най са биле тримина,
тримина, млади юнака
от Пейовата дружина,
сички на коли набити,
на коли остри дрянови.
Сички са, холам, огнил,
огнили и окапали,
саде Милушко тъй седи,
не огнил още, не окапал;
той са от кола провикнал:
- Божне ле, мили Божичко,
няма ли нейде някого,
на мама хабер да стори,
да доде мама, да доде,
под кол на сянка да седне,
дано ми душа излени?
Щото ма мама прокълна,
като с хайдути отивах
при Пейо Карабуюка:
"Милушко един на мама,
едничка вяра на тетя,
дано са, синко, провалиш,
като си майка не слушаш!
Дано ва, синко, изловът,
на коли да ва набучат,
когато ази да дода,
под кол на сянка да седна,
чак тогиз, синко Милушко,
Бог да ти душа отземе!"
Де й стоял Господ и слушал,
тамам си в гора влизаме
при Пейо да си идеме,
турци на, холам, хванаха
и ни на коли набиха,
сички огниха, окапаха,
сам самин ази останах;
Боже ле, мили Божичко,
хатър ми Боже ти стори,
на мама хабер изпрати,
да доде мама, да доде,
под кол на сянка да седне,
дано ми душа излезе!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.07.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010